Васил Левски и Раковски

Нямаме запазена писмена преценка за Левски от Георги Раковски (Котел, 1821–1867, Букурещ). Но неговото отношение е ясно заявено чрез препоръката, която той прави през 1867 година пред Панайот Хитов.


Георги Стойков Раковски (Котел, 1821–1867,
Букурещ), фотография от 1867 г., Букурещ

Първородният син на котленския търговец Стойко Попович и Руска Мамарчева е роден с името Съби. Бъдещият известен публицист, писател, историк, етнограф и създател на организираното революционно движение учи първо в родния си град при известния елинист Райно Попович (1783-1858), а по-късно и в гръцката Велика народна школа в Цариград.

Натрупал богат житейски и идеен опит, след Кримската война (1853-1856) Георги Раковски емигрира първоначално във Влашко. Последователно живее и работи в Белград, Нови Сад, Галац, Одеса… Последните години от живота си прекарва в столицата на обединеното румънско княжество Букурещ.

През 1858 година в Одеса съставя т. нар. Първи план за освобождение на България, в който основния замисъл се свежда до освобождение на България чрез всенародно въстание, организирано и ръководено от единен център, назован Главна канцелария. В документа е заложена и идеята за предварително изпращане в страната на доверени на Главната канцелария хора, които “да приготвят народа и да внесат оръжие и барут колкото е възможно”. Когато подготовката завърши, Раковски предвижда да се състави Временно правителство, което да поеме по-нататъшното ръководство на въстанието.

През 1861 година в сръбската столица Белград Раковски съставя нов, втори План за освобождение на България. Бъдещото въстание в българските земи ще се осъществи съгласувано със Сърбия, където ще се подготви и обучи доброволчески отряд от около 1000 българи. След началото на сръбско-турската война и българското въстание този отряд, според плана на Раковски, ще се прехвърли в страната и ще осъществи връзка с предварително изграден в Търново местен комитет, където ще провъзгласи възстановяването на българската държава. Начело на въстанието ще стои Привременно правителство. В изпълнение именно на тези идеи се създава Първа българска легия от около 600 доброволци, в която участва и Левски.

От това време именно датира познанството и несъмненото влияние между двамата революционери. Легендата дори мълви, че именно Раковски кръщава дякон Игнатий с името, с което той остава в българската история.

Раковски умира на 9 октомври 1867 година, без да види осъществени идеите си.

Единствено известно писмо на Васил Левски до Георги Раковски е от 7 ноември 1866 година, но не е писано с неговия почерк:


Единствено известно писмо на Васил Левски
до Георги Раковски, 7 ноември 1866 г. (БИА,
НБКМ, ф. 1 (Георги Раковски), ІБ 760, оригинал,
а може би и препис, почеркът не е на Левски).

Господине Раковский,

Днес ида да ви поздравя от страната на отец Натанаила, който ми е дал власт, за да ви напиша туй писъмце и ви моля да му явите в какво занимание се намирате днес, защото много желае заради вази и иска да знае подробно в какви занятия се намирате днес, и най-паче ви моли да му явите заради търгови(и)те как отиват днес и как ще бъде занапред.

Кат(о) не ме остава времето да ви пиша по-напростран(н)о, оставам ваш най-искрен

д. И. Левский

Яш,

1866 ноември 7.

Списание „Анамнезис“

Автор на текста: Ваня Рачева

Редактиране